В последните дни научните „светила” от БАН сътвориха поредното си „гениално” предложение към новото българско правителство в опит да защитят някакси евентуалните ползи от съществуването на института, а именно да се въведе данък върху земеделската земя. Това предложение се появява периодично в публичното пространство в последните 10 години, но при всички власти здравият разум надделяваше. Още повече, че идеята беше да се обложат само необработваемите парцели. Днес от БАН предлагат да се закърпят пробойните в общинските бюджети чрез въвеждане на данък върху земеделската земя, нанасяйки с това удар върху един от малкото читави сектори в българската икономика.
Трябва да отбележим, че всякакви сравнения с други страни в Евросъюза в това отношение са неуместни, защото българските земеделски производители получават все още доста по-ниски субсидии от колегите си в Европа, не се компенсират с национални доплащания, не им се възстановява акциза върху горивата, както е при конкурентите им в Европейския съюз и т. н.
Така че, вместо да се предприемат стъпки към облекчаване на бизнеса в селските региони, ако това бъде прието просто ще се нанесе нов удар върху инвеститорите в този бранш. Въвеждането на поземлен данък неминуемо ще се отрази негативно върху пазарните цени на нивите, които тепърва бяха започнали да достигат високи и приемливи за първоначалните им собственици нива. Това пък от своя страна би довело и до спад в рентите и загуба на интерес към сектора.
Разбира се, спорен остава въпросът за разходите и степента на събираемост на този данък, предвид многото наследници на раздробени земи, част от които са на практика неоткриваеми