Напоследък една от основните теми в дискусиите между земеделските производители и други експерти е дали да се удължи срока на забраната за покупка на земеделска земя у нас от чужденци, който срок изтича в края на 2013г. Обяснима е позицията на зърнопроизводителите, които категорично не желаят присъствието на множество физически лица – купувачи на ниви. В последните 6-7 години единствените им конкуренти бяха големите фондове, инвестиращи в земя, в които така или иначе имаше чуждо участие. Присъствието на тези фондове на пазара на ниви след 2005г. вдигна неколкократно цената на земеделската земя, която дотогава се търгуваше на цени 70-120 лв. на декар.
И днес не е проблем за чужденците да пазаруват ниви в България само чрез регистрация на фирми у нас. Не е било и през последните 10 години, но въпреки това именно зърнопроизводителите са основните купувачи на този пазар, участвайки в около 2/3 от осъществените досега сделки.
Ясно е, че голямата раздробеност на земеделската ни земя възпира мераците на повечето потенциални инвеститори – както физически, така и юридически лица, търсещи основно големи парцели. Така че тези опасения повече приличат на „смешния” плач на британците, очакващи през 2014г. милиони българи да залеят трудовия им пазар. Не на последно място страната ни като член на Европейския съюз би трябвало да зачита правата на гражданите му. Изключения в това отношение настъпиха в някои от членките му относно земеделската земя – Полша и Унгария, но те далеч не са правило. Евентуалното удължаване на срока на забраната би ускорило и тенденцията за спад в цените на земеделската земя.