Земеделски земи

Дебатът за ембаргото върху продажба на земя на чужденци – плетеница от интереси. Дебатът за това дали да продължи ембаргото върху покупка на земеделска земя от чужденци още 7 години се превърна в една от основните теми в обществото последните дни, като в неделя извади по улиците на София и малка група протестиращи. Истината за разнопосочните мнения по въпроса се крие в противоположните интереси на едрите собственици и ползватели на земеделска земя. Представители на първите са основно големите фондове, инвестирали и инвестиращи в земеделска земя. Тяхната асоциация открито е против удължаването на забраната и това е логично. Тези фондове се създадоха именно с идеята за масирани покупки в първите години и последващи продажби на вече комасирана по райони земя със съответна печалба за акционерите си. До момента тези цели се реализираха доста добре, като „Адванс Терафонд”, „Еларг”, „Омега агро” и др. купуваха ниви между 180 и 450 лв./дка в периода от 2005 до 2010 г. и успяваха да реализират между 600 и 1000 лв./дка в периода 2011÷2013г., като основните им купувачи се оказаха местни арендатори и по-малко фирми с чуждестранно участие. Естествено, евентуалното продължаване на ембаргото и отлагане на навлизането на чужди физически лица на този пазар ще засили вече започналото понижение на цените на земеделската земя и респективно стойността на техните активи. На другия полюс са интересите на асоциацията на земеделските производители. След като дълги години те инвестираха в предимно в техника и складови бази, чак в последните три години успяха да заделят по-значителни средства за покупка на ниви, което доведе и до повишаването в цените, но дойде 2013г., продукцията им в момента се реализира под себестойност, свободни средства липсват и логично цените на земеделските земи падат. Евентуалната поява на нови чуждестранни лица на този пазар би задържал този спад и в по-дългосрочен план би довел до появата на субекти - конкуренти на местните производители. Това изобщо не е в техен интерес и те са най-ревностните защитници на ембаргото. Стигна се и до крайности – съюза на земеделските кооперации излезе с открито писмо до премиера да се сложи таван както на собствеността, така и на ползването на земеделска земя и от българи, и от чужденци, т. е. за всички по равно и по малко, както при социализма и желания за национализация. Разбира се, в общия популистичен тон на преден план излизат въпросите за националната сигурност, териториалната цялост и т. н., сякаш досега чужди фирми не са имали и използвали възможността за такива инвестиции чрез свои фирми, регистрирани на територията на България. В този дебат министърът на земеделието се старае да се хареса на всички, като не взема страна и обещава да сондира нашите желания с Европа, а неговият заместник се колебае доколко евентуалните купувачи са всъщност чужди инвеститори. Нашето мнение е, че всички правителства през последните 15 години твърдяха, че ще правят комасация и не си мръднаха пръста по този въпрос, а силно раздробената ни земя с разрушени хидромелиорации и незавършено кадастрално устройствено и регистри е все още недостатъчно атрактивна за големи външни инвеститори.