Земеделски земи

След като вчера парламентът удължи срока на забраната за покупка на земеделска земя от чужденци, в обществото се разгоряха нови дискусии, а мненията са разнополюсни. Ако успеем обаче да се абстрахираме от популизма можем да поразсъждаваме доколко национално отговорно бе това решение и дали депутатите решиха просто да си пишат червени точки пред избирателите си. Първо – удължения мораториум няма никакъв икономически смисъл, защото сериозните инвеститори, желаещи да купуват земя го правеха и досега чрез фирми, регистрирани у нас е илюзия, че точно физически лица ще променят настоящото положение. Второ – забраната касае граждани на ЕС а болшинството фирми, купували досега са извън него – Турция, Русия и др. Трето – би могло просто мораториумът да отпадне, а да се въведат някои ограничения при покупка на земеделска земя от чужденци – например да не сменят предназначението й, да я притежават минимум 5 години и др. Четвърто и най- важно – този лош сигнал към Европейската комисия неизменно ще доведе до някакви санкции и корекции в отношението към нас – например намаляване на европейските пари за земеделието ни, което категорично би се отразило както на получаваните от 3 млн. българи ренти, така и на цената на земята. Така желанието за приближаване на тези цени до европейските винаги ще остане химера. Ясно е едно – непазарните методи за влияние върху търговията с ниви винаги водят до лоши резултати. И тези, които сега гонят „империалистите” от нашия пазар ще трябва при необходимост да продават земята си тройно по-евтино. Разбира се че е редно да защитаваме националния си суверенитет пред Европа, но по-редно би било това да става там, където би донесло реални блага за България – например отваряне на спрените блокове на АЕЦ.