Земеделски земи

Въпреки, че пълна яснота за предстоящите възможности за европроекти и субсидиране на земеделието в европейски мащаб ще имаме след месец май 2014г., на местна почва от министерството обещаха стартирането на проектите за млади фермери доста по-рано. Тази подкрепа за тях е основна тенденция в европолитиката, като за тази цел ще се отделят 2% от общия пакет средства. Ще се изясни и с колко ще се увеличат субсидиите за единица площ земеделска земя за първите декари от малките стопанства. Крайната цел е намаляване на безработицата и постепенна смяна на поколенията м земеделската общност. Общата сума, която очаква селското стопанство в България е около 15 млрд. лева, като 2/3 от тях са предназначени за директни плащания за хектар обработваема земя, а останалата 1/3 за развитие на селските региони и инвестиции в земеделието. В сравнение с току-що получените през януари 2014г. директни плащания в размер на около 1 млрд. лева се предвижда постепенното им увеличаване до около 1,5 млрд. лева през 2020г. България няма да прехвърля средства от тези плащания към друго направление – програма за развитие на селските региони. Очаква се значително увеличаване на перото „зелени плащания” (до 30%), които да насочат все повече фермери към биоземеделие. Все още няма яснота по въпроса, касаещ по-големите стопанства, а именно какъв ще е таванът за директни плащания над 150 000 евро. Това престои да се реши на местна почва от българското Министерство на земеделието. Като цяло именно тези субсидии за единица площ увеличиха значително инвестициите в земеделието и интереса към обработката на нивите. За съжаление те все още са доста по-ниски от тези в страните – членки на ЕС, което предстои да бъде наваксано в следващите 6 години. През новия период България ще може да пренасочва до 25% от средствата в обратна посока – от парите за селските райони към тези за директни плащания. Тук основната идея е част от тези средства да облагодетелстват по-скоро субсидирани досега сектори, като например отглеждането на плодове и зеленчуци. Реализацията на изброените по-горе намерения безспорно би се отразило много благотворно на българското земеделие идните години.