Миналата седмица 14 депутати от БСП начело с председателя на комисията по земеделие в НС Светла Бъчварова внесоха законопроект в парламента, в който се налагат ограничения за покупка на земеделска земя у нас от чужденци – както физически, така и юридически лица. Те предвиждат придобиването на правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд да става само от лица, непрекъснато пребивавали в България минимум 3 години, предхождащи годината на сключване на сделките. В законопроекта се предвижда и отпадане на досегашната възможност юридически лица да купуват свободно земя, като при тях ще се изисква съдружниците или учредителите им също да отговарят на по-горните условия за уседналост – срок от 3 години. Освен това купувачите ще трябва да представят пред нотариус декларации или други документи за произход на средствата при сключване на сделката.
Аргументите на вносителите са, че пазарът ще се регулира, ако покупката е съпроводена с разпореждане и обработка и държавата трябва да знае за какво се купува земята, а не само поради наличието на финансови средства и желание за притежаване на актив.
Тези аргументи звучат леко неадекватно и генерират неравнопоставеност и изкривяване на пазара не земеделска земя. Освен това чисто юридически отново ще отворят работа на Конституционния съд и съответните институции в Европейската комисия. Истината е, че всеки купувач, независимо роден или чуждестранен може както да обработва, така и да отдаде под наем нивите си и няма гаранция например какво ще прави с тях една чисто българска голяма компания, притежаваща например 10 хил. декара. Да не говорим, че тези 3 години уседналост въобще не дават гаранция за бъдещите намерения на собствениците на земя. Разбира се, нищо не пречи на родни фирми да продадат дяловете си на чужденци след придобиването на нивите, или последните първо да ги обработват под наем. Но всички по-големи, стратегически за бранша инвеститори биха пропуснали тези възможности, особено при липсата на по-уедрени парцели поради разпокъсаността на земята у нас.
Както неведнъж сме отбелязвали, либералния режим за покупка на земеделска земя от фирми, регистрирани б България, действащ и досега, не е довел до масово разграбване на този актив, като припомняме че цените на нивите бяха около 100 лв./дка преди 10 години до 300 лв./дка преди 5 г., тоест в пъти по-ниски от сегашните – средно 800 лв./дка, а Добруджа двойно по-високи – 1500 -1700 лв./дка. Затова едва ли е необходима подобна непазарна регулация и налагането на ограничения, прогонващи инвеститори и водещи до понижение на цената на земеделската земя.