Земеделски земи

Идеята за законови мерки за комасация на земеделската земя преминава като тънка нишка в предизборните програми на всички партии, управляващи през последните 15 години, без да се реализира на практика от никоя от тях. Тази седмица земеделския министър Греков подкрепи предложенията, дошли от браншовите организации и обеща до месец създаването на работна група, която да предложи законодателни промени с цел комасация. За всички е ясно, че без уедряване нашето земеделие ще става все по-неконкурентоспособно, особено с парцелите си средно по 5-6 дка. Това е и основната причина, въпреки популизма в дискусиите преди 5-6 месеца да няма в момента реален интерес от чужди инвеститори за покупка на земеделска земя у нас. При очертаващите се климатични проблеми е вече крайно наложително да започне комасация, за да може да се инвестира по-смело в хидромелиорации и нови технологии. Ясно е, че в момента арендаторите на земята правят минимални вложения в нейното качество, предвид неяснотата около срока, през който ще я използват. Това е причината много от тях да поддържат покупките на ниви на доста високи нива с цел придобиването на независимост при вземането на решения. До момента някои от големите фондове за земя осъществиха няколко сравнително малки комасационни проекта, но без намесата на държавата по-цялостна комасация е невъзможна. Временното решение на проблема са т. нар. споразумения, които ежегодно сключват ползвателите на земя по места, като се договарят помежду си за по-уедрено ползване на масивите в землището, според количеството арендувана от тях земя. Тези споразумения все по-често генерират конфликти поради неравностойността в качеството на различните блокове и като цяло предимството на по-големите и по-старите арендатори, така че често се налага служебно разпределение. Това вътрешно комасиране има временен ефект поради променливостта в годините на големината и местоположението на обработваемите площи, в които арендаторите да влагат необходимите за модерно земеделие средства предвид неяснотата за бъдещето им. Единственият изход е държавата освен законодателни промени да инвестира и средства за създаването на нещо като „банка” земеделска земя, с която да оперира при уедряване чрез покупки, продажби и евентуално обезщетяване на собствениците на ниви. Ясно е че процесът на комасация на земята ще срещне много проблеми, но стартирането му е безалтернативно, ако държавата иска запазване и устойчиво развитие на най-печелившия си отрасъл.