Земеделски земи

На състоялата се кръгла маса с участието на земеделския министър, представители на Асоциацията на земеделските производители в България и Българската асоциация на собствениците на земеделски земи бе общо подкрепена идеята за въвеждане на данък върху пустеещите земеделски земи. Спорни са мненията дали и обработваемите площи трябва да се обложат. Като цяло въвеждането на данък е заложено в ЗСПЗЗ, но възникват много въпроси относно социалните и административни ефекти от подобно облагане с данък. На първо място е проблемът с диференцирането на обработваемите и необработваемите земи. Ако на един собственик изначално са възстановени ниви с начин на трайно ползване „изоставена нива” и досега никой не е подел инициатива за разработването им, то това в повечето случаи не се дължи на незаинтересованост, а на свръх големи разходи, например за изкореняване на дървета и храсти в парцелите или на пълна невъзможност за обработка на по-голямата част от парцела. Подобен е и проблемът с пустеещи лозя и овощни градини. Свидетели сме как в последните години поради голямата конкуренция при арендуването на земя много земеделски производители успяха да разорат и превърнат в обработваеми площи подобни отдавна неизползвани парцели, като смениха и начина им на трайно ползване. Освен това ще се появи и проблем с администрирането на подобен данък, особено за нивите с много наследници – част от които извън България. Ще има и социален ефект за политическите партии, които обложат с данък земя, за която собствениците досега не са получавали доход и в повечето случаи нямат вина за невъзможността й да се обработва. Що се отнася до т. нар. „бели петна”, които са около 1 млн. дка в момента и които действително представляват непотърсени и неизползвани от притежателите си площи, то за тях действително трябва да се въведат промени. Засега за част от тях общините събират от ползвателите ренти, а друга част се ползва неправомерно. Като цяло делът на пустеещата земя е около 10 % (3,5 млн. дка от 33 млн общо обработваема земеделска земя). Редно е ако все пак се въведе данък за нея да има и преходен срок, в който собствениците да се организират, дадат под аренда или продадат нивите си, ако последното изобщо е изпълнимо предвид състоянието на голяма част от тези парцели. На последно място – въвеждането на данък върху земеделската земя може да се приложи след осъществяване на идеята за създаване на общ регистър на собствениците и ползвателите й.