В общественото пространство отново се появиха дебати относно евентуалното въвеждане на данък върху земеделските земи. Първата идея дойде от партия АБВ, според която необработваемите площи трябва да се обложат с пълна ставка, а върху обработваемите собствениците да плащат наполовина.
По-късно от асоциацията на общините в България също поискаха да понапълнят бюджетите си с данък върху нивите, чиято величина да е около 1 лв./дка. Тези заявки си появяват не за пръв път, но основните причини досега да се отхвърлят са две: Първо – никоя политическа сила не желае да си пише черни точки пред избирателите, както стана с данъка върху и без това смешните лихви от банкови депозити. Втората обаче е практически по-важна – трудното администриране на този данък поради наличието на прекалено голям брой собственици и съсобственици и тяхната разпръснатост често и извън страната. При ставка от 1 лв./дка и около 34 млн. декара обработваеми ниви, разходите по събирането едва ли не ще превишат евентуалните постъпления от този данък. Ако пък бъде приета доста по-висока ставка дори само психологическия момент би подтикнал много от собствениците на земя да я продадат, при което ще загубят един вече приличен годишен доход от ренти и наеми.
За радост първите реакции от земеделската комисия в парламента са по-скоро негативни и очакваме на този етап приемането на данък върху земеделската земя отново да се отложи.