Земеделски земи

След като още през 2014г. беше приет закон фирмите, регистрирани в офшорни зони, както и дружествата извън ЕС да нямат право да притежават земеделска земя в България неколкократно бе отлаган срока те да се освободят от тази си собственост. Последната дата бе 01.10.2015г., след която областните управи бяха длъжни да налагат глоби по 100 лв./дка, а ако и след това компаниите не продадат нивите си до 3 месеца се налага и втора санкция от 300 лв./дка. Въпреки, че вече мина месец и половина не се наблюдава особена активност за събирането на тези глоби, които трябва да постъпят по сметки на Министерство но земеделието. Вместо това тия дни парламентарната комисия по земеделие прие промени в Закона за опазване на земеделските земи, според които санкционирането се отлага с нови 2 години. Официалното обяснение на вносителите – лобисти от партия АБВ е, че времето за подготовка било недостатъчно, а и това щяло да доведе до сериозни международни проблеми. Преди година се очакваше, че ако близо 1 млн. декара ниви, собственост на офшорни фирми се предложат на свободния пазар, то той ще попадне под сериозен натиск и респективно цените на земеделските земи ще се коригират в посока „надолу”. Към настоящия момент по неофициални данни около 2/3 от тези ниви са сменили собствениците си, а цената на земята не само не се понижи, а и отбеляза ръст средно с 10 % от началото на 2015г. в цялата страна. Очевидно е, че и „офшорките” собственици по настоящем на останалите, подлежащи на глоби парцели не са особено притеснени и явно са очаквали поредното отлагане. Разбира се, не е особен проблем те да ги продадат фиктивно на свои доверени физически и юридически лица, регистрирани в България. Основната презумпция изобщо на този закон е, че гореописаните дружества ще използват земите си за неземеделски нужди основно с цел „спекула”. А това също не е съвсем вярно, тъй като болшинството от тези ниви просто са отдадени под наем или аренда на български земеделски производители, тоест отново стигаме до разсъжденията за „популизъм” и „лобизъм” в нашето законодателство. Изводът е, че пазарът на земеделска земя у нас остава към настоящия момент стабилен и ликвиден въпреки някои законови промени и други намеси