Земеделски земи

След по-малко от 2 месеца в рамките на Европейския съюз ще започнат дебати относно евентуалните бъдещи процеси в Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020г. Всички държави-членки, включително и нашата ще представят своите становища и виждания по тези въпроси, както и аргументите, с които да ги защитят. Земеделското производство се оказва основен сектор у нас, особено през последните 10 години и бъдещата регулация и възможности за подпомагане са от първостепенна важност за националното стопанство. В тази връзка решаваща би се оказала политиката за директни плащания за единица площ земеделска земя. Като се вземат предвид големите световни запаси от зърнени култури в момента и постоянно понижаващите им се изкупни цени от една страна и непълната конкурентност на величината на добивите и съответно на технологиите в България, можем да заключим, че евентуална негативна промяна на условията за субсидиране след 2020г. би нанесла доста поражения в бранша. Текущите в момента дебати насочват промените към няколко варианта. При най-консервативния такъв промените биха били най-малки, а именно се очаква намаляване на общия бюджет за подпомагане (заради излизането на Великобритания като голям източник на тези средства) и по-категорично снижаване на тавана на плащанията за големите земеделски стопанства. При този сценарий обаче се запазват плащанията на единица площ земеделска земя, както и зелените плащания. Тук най-дискусионен и важен за България ще остане въпроса дали ще се постигне съгласие за единна ставка на тези директни плащания, според които в момента нашите земеделски производители са доста неравнопоставени. Съществува възможност тези плащания след 2020г. да се обвържат напълно с производството на екологично чисти култури. Това, разбира се, би повишило себестойността на продукцията и би засилило вноса от държави извън ЕС. Напоследък най-големите страни-членки - Германия, Испания, Италия и Франция публично изявяват желанието си за „Европа на различни скорости”. Ако се тръгне по този път ще има значителна диференциация и драстични промени, при които директните плащания може и да отпаднат. Това, разбира се, би бил и най-лошия сценарий. Очакват се и промени в процеса на договарянето на изкупните цени на продукцията, които да увеличат влиянието на земеделските производители, което в момента е най-малко. Това би било положително и за всички собственици на ниви относно очакванията за техните бъдещи доходи