Земеделски земи

Земеделските производители масово не продават пшеница и слънчоглед от новата реколта, очаквайки износ на малко по-високи цени от настоящите – съответно 270 лв./тон и 480 лв./тон. Разбира се, вече никой не очаква някакви печалби, а целта е при скок от 10-15% на цените през следващите 3-4 месеца да се покрият разходите и да се изплатят договорените ренти, като предстои да разберем доколко тази конюнктура ще генерира спад в стойността на тези ренти. Очакваме този спад да е по-осезаем в землищата с по-малка конкуренция между арендаторите. Резонно е да се очаква и отлив на инвестициите в земеделска земя при по-ниските ренти и съответно спад в цените на нивите.

Самото задържане на продукция по складовете е също ограничено във времето – още 4-5 месеца, като след това се увеличават и разходите по съхранението и се влошава качеството на зърното.

След направените от министъра на земеделието изявление относно реколтата на пшеница от тази година като качество и количество, масовата публика остава с категоричното впечатление, че към земеделските производители отново ще потекат реки от пари. Истината, за съжаление, е на обратния полюс. До момента максималната изкупна цена във вътрешността на страната не е превишавала 300лв./тон и е съответно толкова по-ниска, колкото районът е по-отдалечен от морските ни пристанища. Напоследък от Монтана и Видин се изнася през пристанище Лом, но там капацитетът е силно ограничен. Всичко това прави транспортните разходи изключително важно перо в себестойността на продукцията, което е явление и в световен мащаб.

За наше съжаление през тази година в повечето страни от черноморския басейн се получиха много високи добиви – средно със 35-50% над миналогодишните. Всичко това към днешна дата смъкна изкупната цена у нас на пшеницата до 260-280лв./тон в зависимост от отдалечеността на района.

За жалост, вътрешното потребление не може да покрие и половината от производството и нашите земеделски производители са изцяло зависими от международните цени. А изгледи за тяхното повишаване в близките месеци просто няма, което още повече влошава нещата откъм разходи за съхранение на зърното.

Простите сметки показват, че през 2013г. общият баланс от обработката на земеделската земя е или нулев, или малка загуба – и то при доста високи добиви – средно по 450кг/дка за страната. При изкупна цена 280-300лв./тон приходът от декар е средно 130лв. При повишените разходи за консумативи – семена, торове, препарати, средната себестойност за обработка на земя засята с пшеница тази година варира между 90 и 105 лв./дка. Към нея се прибавя и стойността на изплащаната рента – средно 45лв./дка и така получаваме обща себестойност около 140лв./дка. Тоест генерира се загуба от 10лв./дка. Като прибавим средствата за амортизации, данъци, осигуровки и непредвидени разходи, ще видим, че и дори очакваните след 5-6 месеца субсидии не биха покрили направените от производителя разходи.

Още по-тежко е положението на тези които изплащат лихви и главници по кредитите. Последна надежда е очакваната реколта от пролетници да донесе малко компенсация, но и там първите оферти са доста ниски – около 480 лв./тон.

Приключи тазгодишната кампания по прибиране на есенниците – пшеница, ечемик и рапица. Като цяло реколтата беше малко по-добра от миналогодишната – средно с 10-15% основно в резултат на обилните валежи. На този етап обаче изкупните цени в резултат на свръхпроизводството в страните от черноморския басейн са много ниски – около 280 лв./тон, а от началото на кампанията не са превишавали 320 лв./тон пшеница. В сравнение с 2012г., когато земеделските производители продаваха на цени 440 лв./тон при малко по-ниски добиви можем да отбележим спад с около 30-40% в крайния финансов резултат от обработката на земеделски земи.

По традиция най-силна реколта от пшеница даде земята в Добричка и Силистренска области – от 650 кг./дка в Балчишко до около 500 кг./дка в Тервелско. Следват добивите в Русенско, Разградско и Плевенско – 500-600 кг./дка. Тази година сравнително добри резултати отбелязаха земеделските производители в Монтанско - от 550 кг./дка до 350 кг./дка в по-планинските райони. Очаквано по-ниски са добивите от пшеница в Южна България – 350-500 кг./дка.

Като цяло добивите от ечемик бяха средно с 10-20% по-ниски от пшеницата, а тези от рапица в различните региони варираха в широк диапазон между 150 и 350 кг./дка.

Надеждите на всички участници в бизнеса със земеделска земя са в следващите месеци изкупните цени поне малко да се повишат, което засега в краткосрочен план е малко вероятно.

Земеделската земя поскъпна през 2012 г., движена от високите цени на пшеницата и другите земеделски култури и добрата реколта, с което беше отчетeна поредна година на повишение в цените на земята.

Конкуренцията между арендаторите в някои области доведе до поскъпване на земеделската земя с до 25%, докато в други области нямаше изменение.

„В Плевенско ръстът на цените е 20-25%. Такъв е и във Велико Търново, Разград, Търговище и Исперих. В района на Стара Загора е 15%, в Хасково - 8-10 до 15%, в Ямбол, Видин и Пловдив имаме около 10% ръст.

Застой се наблюдава в Бургас (общините Средец и Бургас). Хасково е областта с най-много изтъргувани декари и брой сделки. В област Плевен има голяма ескалация на търсенето, тъй като обикновено в едно землище има 10 арендатора и 3 инвестиционни дружества, заяви в интервю за Investor.bg Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Данните на Адванс Терафонд АДСИЦ показаха продажни цени от 867 лв./дка през 2012 г., или ръст с 45% спрямо 2011 г., (598 лв. на декар). Средните им продажни цени за 2010 г. бяха 536 лв. на декар, а за 2009 г. - 544 лв. на декар.

Пшеницата поскъпна до 900 долара за 5 000 бушела през 2012 г., или до 450 лева за тон, спрямо 600 долара за 5 000 бушела през лятото на 2011 г., или около 300 лв. за тон. Това наля много масло в огъня на пазара на земеделска земя, тъй като печалбата на някои арендатори бе до 100 лв. на декар, въпреки повишените разходи за ренти.

Например при добив от 400 кг. на декар (средният за страната е 386 кг/дка) и цена от 400 лв. на тон, това прави приход от 160 лв./дка, което заедно с около 25 лв. субсидии прави общо 185 лв. на декар. При разходи за обработка от около 80 лв. на декар, печалбата е 105 лв. и при разходи за рента от около 25 лв., това прави печалба от 80 лв. на декар. Добивите в Добруджа надхвърляха 500 кг. от декар, което в съчетание с по-високите цени на тон, поради близостта на пристанищата, донесе добри печалби на арендаторите.

В момента цената на пшеницата се понижи до 800 долара за 5 000 бушела, или под 400 лв. на тон, което все още не е достатъчно, за да охлади пазара на земеделска земя.

Като фактор за повишение в цените на земите се коментира и предстоящият нов програмен период 2014-2020 г., през който субсидиите ще са на база търгуеми права. За този период обаче се планира лимит на субсидиите на ферма, което би било в ущърб на големите арендатори, освен ако не разделят фермите си на части.

80% от купувачите на земя (като количество) са арендаторите, като повечето купуват с кредитен ресурс.