Земеделски земи

След направените от министъра на земеделието изявление относно реколтата на пшеница от тази година като качество и количество, масовата публика остава с категоричното впечатление, че към земеделските производители отново ще потекат реки от пари. Истината, за съжаление, е на обратния полюс. До момента максималната изкупна цена във вътрешността на страната не е превишавала 300лв./тон и е съответно толкова по-ниска, колкото районът е по-отдалечен от морските ни пристанища. Напоследък от Монтана и Видин се изнася през пристанище Лом, но там капацитетът е силно ограничен. Всичко това прави транспортните разходи изключително важно перо в себестойността на продукцията, което е явление и в световен мащаб.

За наше съжаление през тази година в повечето страни от черноморския басейн се получиха много високи добиви – средно със 35-50% над миналогодишните. Всичко това към днешна дата смъкна изкупната цена у нас на пшеницата до 260-280лв./тон в зависимост от отдалечеността на района.

За жалост, вътрешното потребление не може да покрие и половината от производството и нашите земеделски производители са изцяло зависими от международните цени. А изгледи за тяхното повишаване в близките месеци просто няма, което още повече влошава нещата откъм разходи за съхранение на зърното.

Простите сметки показват, че през 2013г. общият баланс от обработката на земеделската земя е или нулев, или малка загуба – и то при доста високи добиви – средно по 450кг/дка за страната. При изкупна цена 280-300лв./тон приходът от декар е средно 130лв. При повишените разходи за консумативи – семена, торове, препарати, средната себестойност за обработка на земя засята с пшеница тази година варира между 90 и 105 лв./дка. Към нея се прибавя и стойността на изплащаната рента – средно 45лв./дка и така получаваме обща себестойност около 140лв./дка. Тоест генерира се загуба от 10лв./дка. Като прибавим средствата за амортизации, данъци, осигуровки и непредвидени разходи, ще видим, че и дори очакваните след 5-6 месеца субсидии не биха покрили направените от производителя разходи.

Още по-тежко е положението на тези които изплащат лихви и главници по кредитите. Последна надежда е очакваната реколта от пролетници да донесе малко компенсация, но и там първите оферти са доста ниски – около 480 лв./тон.

След еуфорията през последните 2-3 години, от добрите печалби на земеделските производители довели до наличието на много свободни средства от тях, и съответно до голям ръст в цените на земята, са налице първите признаци за задържане, намаляване на интереса и определен спад в много от регионите на Североизточна и Централна северна България, където тези цени бяха и най-високи.

При очертаващата се липса на печалба от тазгодишната реколта, земеделските производители се ориентират към покриване на първостепенните си разходи – за предстояща сеитба, изплащане на ренти, кредити и купуват земя само на привлекателни за тях места и свободна от дългосрочни аренди договори. Единствения фактор, който възпрепятства за сега по-голям срив в цените, е все още ниското предлагане особено в районите, в които рентите достигнаха високи нива.

Най-обща характеристика на пазара на ниви в момента са доста намалелите обеми в сравнение с 2012 година и търсене предимно на свободни земеделски земи. Разбира се, доста клиширано е да говорим за „пукане на балони”, защото величината на търсенето просто следва доходността от земята, а тази доходност варира и трябва да се изчислява като средна стойност за 4-5 поредни стопански години. Като се вземе предвид повишаващото се търсене на зърнени култури в световен мащаб и ограничеността на ресурса земеделска земя, нашите очаквания в по-дългосрочен план са по-скоро оптимистични, но за предстоящата година предвиждаме задържане на цените в някои региони, малък спад в други и по-съществен спад при нивите, ангажирани с по-дългосрочни договори.

Земеделската земя поскъпна през 2012 г., движена от високите цени на пшеницата и другите земеделски култури и добрата реколта, с което беше отчетeна поредна година на повишение в цените на земята.

Конкуренцията между арендаторите в някои области доведе до поскъпване на земеделската земя с до 25%, докато в други области нямаше изменение.

„В Плевенско ръстът на цените е 20-25%. Такъв е и във Велико Търново, Разград, Търговище и Исперих. В района на Стара Загора е 15%, в Хасково - 8-10 до 15%, в Ямбол, Видин и Пловдив имаме около 10% ръст.

Застой се наблюдава в Бургас (общините Средец и Бургас). Хасково е областта с най-много изтъргувани декари и брой сделки. В област Плевен има голяма ескалация на търсенето, тъй като обикновено в едно землище има 10 арендатора и 3 инвестиционни дружества, заяви в интервю за Investor.bg Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Данните на Адванс Терафонд АДСИЦ показаха продажни цени от 867 лв./дка през 2012 г., или ръст с 45% спрямо 2011 г., (598 лв. на декар). Средните им продажни цени за 2010 г. бяха 536 лв. на декар, а за 2009 г. - 544 лв. на декар.

Пшеницата поскъпна до 900 долара за 5 000 бушела през 2012 г., или до 450 лева за тон, спрямо 600 долара за 5 000 бушела през лятото на 2011 г., или около 300 лв. за тон. Това наля много масло в огъня на пазара на земеделска земя, тъй като печалбата на някои арендатори бе до 100 лв. на декар, въпреки повишените разходи за ренти.

Например при добив от 400 кг. на декар (средният за страната е 386 кг/дка) и цена от 400 лв. на тон, това прави приход от 160 лв./дка, което заедно с около 25 лв. субсидии прави общо 185 лв. на декар. При разходи за обработка от около 80 лв. на декар, печалбата е 105 лв. и при разходи за рента от около 25 лв., това прави печалба от 80 лв. на декар. Добивите в Добруджа надхвърляха 500 кг. от декар, което в съчетание с по-високите цени на тон, поради близостта на пристанищата, донесе добри печалби на арендаторите.

В момента цената на пшеницата се понижи до 800 долара за 5 000 бушела, или под 400 лв. на тон, което все още не е достатъчно, за да охлади пазара на земеделска земя.

Като фактор за повишение в цените на земите се коментира и предстоящият нов програмен период 2014-2020 г., през който субсидиите ще са на база търгуеми права. За този период обаче се планира лимит на субсидиите на ферма, което би било в ущърб на големите арендатори, освен ако не разделят фермите си на части.

80% от купувачите на земя (като количество) са арендаторите, като повечето купуват с кредитен ресурс.