Земеделски земи

Земеделските производители масово не продават пшеница и слънчоглед от новата реколта, очаквайки износ на малко по-високи цени от настоящите – съответно 270 лв./тон и 480 лв./тон. Разбира се, вече никой не очаква някакви печалби, а целта е при скок от 10-15% на цените през следващите 3-4 месеца да се покрият разходите и да се изплатят договорените ренти, като предстои да разберем доколко тази конюнктура ще генерира спад в стойността на тези ренти. Очакваме този спад да е по-осезаем в землищата с по-малка конкуренция между арендаторите. Резонно е да се очаква и отлив на инвестициите в земеделска земя при по-ниските ренти и съответно спад в цените на нивите.

Самото задържане на продукция по складовете е също ограничено във времето – още 4-5 месеца, като след това се увеличават и разходите по съхранението и се влошава качеството на зърното.

В края на юли приключи срока за подаване на декларации за ползването на земеделски земи през следващата 2013/2014 стопанска година. Последни корекции могат да се нанасят до 15-ти август. Прави впечатление, че общия брой арендни договори, сключени през последните месеци превишава с 15-20% този за същия период на 2012г. Като цяло ползвателите и собствениците на земеделска земя бяха по-активни в договарянето, поради по-силната конкуренция между арендаторите от една страна и възможностите на вторите да получат доста по-високи ренти в сравнение с минали години. В повечето случаи последните получаваха доста по-високи оферти за по-дългосрочни договори в сравнение с вариантите при едногодишни договори за наем на земя. Разбира се, това е нормално предвид желанието на арендаторите за по-предвидимо управление и инвестиране в земеделска земя. В последния месец обаче общата тенденция към покачване на договорените ренти се обърна, предвид много ниските изкупни цени на реколта 2013г. и притесненията на ползвателите за очаквания лош финансов резултат.

По тази причина в много региони на Южна България, както и във Видинско, Ловешко, Търговище договори се сключваха на не повече от 30 лв./дка, в Монтана – средно на 35 лв./ дка, а в Плевенска област, Свищовско и Горна Оряховица – на 40÷45 лв./дка. Поради по- големия брой арендатори в Русенска и Разградска области собствениците постигнаха ренти средно около 50 лв./дка, а в някои общини като Сливо поле и Кубрат и до 60 лв./дка.

Малко по-високи ренти за нивите си ще получават догодина в Област Силистра – средно 65÷70 лв./дка, а очакваните максимуми са отново в Добрич, Каварна и Шабла – между 90 и 100 лв./дка. Трябва да отбележим, че повечето от арендните договори в Добруджа са дългосрочни и са в пряка зависимост от печалбата от земеделска земя.

Вече можем да обобщим, че 2012г. беше много добра за собствениците на земеделски земи, които получиха доста приличен доход от арендуването на своите имоти. Разбира се, това беше валидно най-вече в районите с по-голяма конкуренция между арендаторите – като североизточния регион – където и нивата бяха най-високи.В Добричка област собствениците получиха средно около 80 лв./дка, в Русенска – средно 42 лв./дка, в Шуменска и Варненска области – средно 46 лв./дка. Тези нива превишиха с около 20-25 % миналогодишните.

И през тази година доходите от нивите в Северозападния и Северен централен район останаха по-ниски. Причините за това са както по-ниските добиви от декар в сравнение със Североизточния регион, така и наличието на по-малко на брой крупни арендатори, сключили дългосрочни договори за аренда с притежателите на земя. Така например в Плевенска област средната рента не превиши 35 лв./дка, в Ловеч – 30 лв./дка, в Монтана – 35 лв./дка, във Враца – 25 лв./дка и Видин – 18 лв./дка

Очакванията за 2013г. са тези нива да се запазят, ако не се получат сътресения с директните плащания за единица площ или добивите от земеделска продукция.

Интервю на Драгомира Станоева с Борислав Петков – председател на Българска асоциация на собствениците на земеделска земя

Според Вас защо все по-често българи продават родните си земи на чужденци?
Не бих казал, че ги продават на чужденци. В момента основните купувачи на земеделска земя са българските арендатори. По-голямата част от 85-90% отиват при арендаторите. Четох днес това, което излезе в медиите, една част от тях са перифразирали, онова което съм казал.

Вярно е, че има чужденци, които купуват земеделска земя смисъл чужди фирми с чуждестранно участие, но не е някаква новина. Това се случва последни 6 – 7 години назад това са фирми, които развиват земеделие в България и съвсем логично е да купуват земята, която обработват. Няма масово купуване на земи от страна на чужденци, не бих казал, че има такова явление.

По-скоро последните две години земеделската земя се купува основно от арендатори и те правят най-добрите цени наред с инвестиционните дружества, които са от доста време на пазара, а в самите тях има чуждестранно участие.

Това сигурно подпомага инвестициите в страната, но не мислите ли че това е, защото хората нямат пари и опират до тези земи?
Вижте, ако до преди 2 – 3 години първото нещо, което българинът продаваше беше земеделската земя, то в момента земеделската земя е последното нещо, което продава. Тъй като тя носи необходимата сериозна доходност по-голяма от един банков депозит, така че българинът лесно не се разделя със земята си. Продават основно хора, които са незаинтересовани от своята собственост, придобили са я по наследство, доста наследници са и има разпокъсани имоти. Не бих казал, че масово се продава земеделската земя. Напротив тези, които не могат да си осигурят разделянето на собствеността и в близките десет години не виждат как да я уредят – това са хората, които продават, и хората, които предпочитат да я продадат и с това нещо да купят имот на друго място, което е по-близо до сегашното им местоположение, защото по-голямата част от населените са извън населените места, където се намира земеделската земя.

Очаквате ли през тази година бум на продажбите на земеделска земя?
Очаквам спад на продажбата на земеделски земи, поради факта че е ограничено предлагането.

Казах остана на пазара земя, която ние наричаме „трудни сделки” – с много наследници трудно откриваем терен. Например 10 наследници – 9 са намерени, а единият го няма и не могат да продадат земята.

Няма как да стане сделката фактически. Това остана на пазара в момента трудно продаваемите земи и остава земя, която собствениците не искат да продават, а искат да получават рента срещу нея.

Според Вас след 1 януари 2014 г. ще се увеличат купувачите на земеделска земя? След като отпадне гратисният период, от който страната ни се е възползвала при влизането си в ЕС.

Много пъти съм казвал, че това няма да окаже абсолютно никакво влияние на пазара. По-простата причина, че чужденците пак са могли да купуват земеделска земя в България, и в момента могат да го правят.

Не бих казал, че е по-облекчено, купуването с фирма е много по – изчистен вариант и много по-точен, отколкото с физическо лице. Не вярвам някой сериозен чуждестранен инвеститор да дойде да купува като физическо лице.

В момента ограничението важи за физически лица, не за юридически.