Земеделски земи

С решение на „Фонд Земеделие” и след одобрение от Брюксел през следващата година производителите на растителна и животинска продукция могат да реинвестират до 60% от дължимия данък печалба в дългосрочни активи – сгради и земеделска техника, необходими за дейността им. Има обаче и изискване към земеделския производител преотстъпения данък да не превишава 50% от стойността на активите, които ще закупува, т.е. при инвестирането половината капитал трябва да е собствен. Например ако той е реализирал през 2013г. печалба от 1 млн. лв. и дължи данък в размер на 100 хиляди лева, то може да не внася в републиканския бюджет през 2014г. до 60 хиляди лева, които да използва за инвестиции, като задели още поне толкова собствени средства при покупката на ниви, сгради и машини.

Така че до 31.03.2014г.земеделските производители решават дали и до какъв размер ще използват това данъчно облекчение, като се ангажират да го инвестират до края на годината, в противен случай са задължени да върнат преотстъпения данък.

След направените от министъра на земеделието изявление относно реколтата на пшеница от тази година като качество и количество, масовата публика остава с категоричното впечатление, че към земеделските производители отново ще потекат реки от пари. Истината, за съжаление, е на обратния полюс. До момента максималната изкупна цена във вътрешността на страната не е превишавала 300лв./тон и е съответно толкова по-ниска, колкото районът е по-отдалечен от морските ни пристанища. Напоследък от Монтана и Видин се изнася през пристанище Лом, но там капацитетът е силно ограничен. Всичко това прави транспортните разходи изключително важно перо в себестойността на продукцията, което е явление и в световен мащаб.

За наше съжаление през тази година в повечето страни от черноморския басейн се получиха много високи добиви – средно със 35-50% над миналогодишните. Всичко това към днешна дата смъкна изкупната цена у нас на пшеницата до 260-280лв./тон в зависимост от отдалечеността на района.

За жалост, вътрешното потребление не може да покрие и половината от производството и нашите земеделски производители са изцяло зависими от международните цени. А изгледи за тяхното повишаване в близките месеци просто няма, което още повече влошава нещата откъм разходи за съхранение на зърното.

Простите сметки показват, че през 2013г. общият баланс от обработката на земеделската земя е или нулев, или малка загуба – и то при доста високи добиви – средно по 450кг/дка за страната. При изкупна цена 280-300лв./тон приходът от декар е средно 130лв. При повишените разходи за консумативи – семена, торове, препарати, средната себестойност за обработка на земя засята с пшеница тази година варира между 90 и 105 лв./дка. Към нея се прибавя и стойността на изплащаната рента – средно 45лв./дка и така получаваме обща себестойност около 140лв./дка. Тоест генерира се загуба от 10лв./дка. Като прибавим средствата за амортизации, данъци, осигуровки и непредвидени разходи, ще видим, че и дори очакваните след 5-6 месеца субсидии не биха покрили направените от производителя разходи.

Още по-тежко е положението на тези които изплащат лихви и главници по кредитите. Последна надежда е очакваната реколта от пролетници да донесе малко компенсация, но и там първите оферти са доста ниски – около 480 лв./тон.

Голямата раздробеност на земеделската земя у нас повишава нуждата от комасацията й в последно време. Инициатори на тези процеси са големите фондове – собственици на земя, които стартираха нови 15 проекта за уедряване на нивите в различни области на страната. За съжаление комасацията все още не среща необходимото съдействие от държавните органи.

Ползите от комасацията са големи както за собствениците на земя, така и за развитието на модерно земеделие в страната като цяло и повишаване на конкурентоспособността на производителите. Уедрените площи повишават цената си, по-удобни са за изграждане на напоителни системи, при тях и усвояването на евросубсидиите е по-безпроблемно.

С новите проекти нивите, подлежащи на окрупняване в страната ще надминат 100000 декара. От землищата в Русенска област такъв проект за комасация е изработен за село Горно Абланово и общваща 2800 декара