Причината е, че земеделските производители на много места успяха да сключат договори за по 10 и повече години напред, изкушавайки собствениците с малко по-високи ренти от тези, които изплащат за едногодишни договори, което пък от своя страна силно намали желанието на другите участници на пазара на земя да предлагат високи цени поради невъзможността да се разпореждат със собствеността си. Зачестиха и заведените съдебни дела за разваляне на такива дългосрочни договори, които протичат с променлив успех. В това надлъгване ощетени остават тези, които решат да продават земеделска земя, защото им се предлагат цени със средно 30% от тези за същия имот, ако е свободен от подобна тежест.
Тъй като за много голяма част от нивите в последните години се сключиха договори със срокове между 5 и 20 години, при тези които се обработват с едногодишни договори се наблюдава повишено търсене, за сметка на значителен спад в цените на парцелите, ангажирани с дългосрочни договори. В повечето случаи собствениците на свободни ниви успяват да договорят и по-високи ренти за земята си, прехвърляйки я при друг арендатор, така че аргументите в това договаряне са ясни и противоположни за участниците в този процес.
Предстои да разберем наесен доколко лошата пазарна конюнктура от това лято ще се отрази върху стойността на изплащаните ренти и съответно върху цената на земеделската земя и дали ще продължи наддаването в опитите за привличане на все повече арендодатели.
